В мен живеят
Живеят в мене хиляди вълни,
и само дъното им е опора.
От вятъра изграждат си стени
и капките разплискват се нагоре.
Мечтаят да достигнат някой връх,
да напоят земите посред суша.
Мечтаят си в соления им дъх
звездите всяка вечер да се сгушват.
Живеят в мене много чудеса,
които по морето ще изпратя.
Писмо до някой. Капчици роса.
И кратък стих, изтичащ от душата.
Живеят в мене птици на ята
които си отиват. Но се връщат.
Обикнали най-топлите лета,
те знаят, слънцето ми е присъщо.
Живеят в мене пламък и вода,
мълчания, редуващи се с песни.
Не ми отива златната среда.
Във мен живея аз. И е чудесно.
© Деница Гарелова All rights reserved.
