4.08.2021 г., 21:12  

В мен живеят

704 3 15

Живеят в мене хиляди вълни,

и само дъното им е опора.

От вятъра изграждат си стени

и капките разплискват се нагоре.

Мечтаят да достигнат някой връх,

да напоят земите посред суша.

Мечтаят си в соления им дъх

звездите всяка вечер да се сгушват.

Живеят в мене много чудеса,

които по морето ще изпратя.

Писмо до някой. Капчици роса.

И кратък стих, изтичащ от душата.

Живеят в мене птици на ята

които си отиват. Но се връщат.

Обикнали най-топлите лета,

те знаят, слънцето ми е присъщо.

Живеят в мене пламък и вода,

мълчания, редуващи се с песни.

Не ми отива златната среда.

Във мен живея аз. И е чудесно.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деница Гарелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

А в мен живеят

Живеят в мене хиляди тъги,
навързани във ситна медна нишка,
по минали тревоги от преди,
по чувството, че все ще съм излишна.
Автор: Невидимо ...
750 3 15

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...