2 dic 2012, 18:16

В моите стихове

  Poesía
1.2K 0 17

Понякога нагарчат,

а друг път захаросани -

те, стиховете мои,

различно са орисани,

но от душа са писани.

Солени или кисели,

искрящи и пенливи,

изстрелват думи-истини,

рисуват и мечтаят,

щурмуват ми душата,

отстрелват ме със строфи -

куплети с цвят небесен,

космически мечтания.

И някой, тихо в стихове,

в съня си ме мечтае.

 

Весела ЙОСИФОВА

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Весела ЙОСИФОВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Присъединявам се към Дочето с нейно позволение
    Много СИ!
    БЪДИ!
  • Важното е да са от душа писани!
  • Хубаво!!! Стопли ме...
  • Весе, хубаво е да очакваш такива стихове. Пожелавам ти от сърце да ги получиш лично! Привет!
  • Постно.
    Много постно.
    Като супа без застройка

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...