2 дек. 2012 г., 18:16

В моите стихове

1.2K 0 17

Понякога нагарчат,

а друг път захаросани -

те, стиховете мои,

различно са орисани,

но от душа са писани.

Солени или кисели,

искрящи и пенливи,

изстрелват думи-истини,

рисуват и мечтаят,

щурмуват ми душата,

отстрелват ме със строфи -

куплети с цвят небесен,

космически мечтания.

И някой, тихо в стихове,

в съня си ме мечтае.

 

Весела ЙОСИФОВА

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Весела ЙОСИФОВА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Присъединявам се към Дочето с нейно позволение
    Много СИ!
    БЪДИ!
  • Важното е да са от душа писани!
  • Хубаво!!! Стопли ме...
  • Весе, хубаво е да очакваш такива стихове. Пожелавам ти от сърце да ги получиш лично! Привет!
  • Постно.
    Много постно.
    Като супа без застройка

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...