1 may 2025, 0:02

В морето и луната му

  Poesía
432 3 4

В многозначността на липсващите

и налични думи - може би мълчания;

в сричките на идващото лято -

раздробено на съставните си части,

които (се надяваме) ще съберем,

отново - ала то не е за продан;

в нашата несръчност - нечовечност - неприемливост,

и несамотност -

всички "не" изчезват,

мигновенно;

в тъжната

красива истина,

че литнали сме -

към къде обаче;

в мокрите въздишки - щастие,

и в няколко

добри приятелства,

които трудно е 

да ги запазим;

в теб, и мен,

в морето и луната му,

безмълвната поезия

не е от хората създадена.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петър Димитров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Доверието гради мостове.Омразата ги разрушава.
    Поздравления, Петър!
  • Прав си, Гюрхан. И ти, Краси. Само заглавията им да чете човек и да пълнее: "Българският производител е по-тъп и от задник." Добре, че ме е блокирал тоя, за съжаление, заглавията се виждат. На всички, които са ме блокирали: благодаря. 😊 И без това нямам време да чета глупости. Сега, за безмълвната поезия: тя те намира, не ти я търсиш. Може да звучи познато, или като мантра, но е така. Останалото е плява и булшит, напъни и сурогати.
  • Важното е да си вярваме Хареса ми.
  • Твори душата, а човек се одухотворява чрез нея - не е обратното... Творците, вярващи си, че те са авторите на своите произведения са мъничко наивни - деца, повярвали в силата на дъгата, че тя може да ги направи щастливи ако те успеят да минат под нея. Хубав ден, Петър 1!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...