May 1, 2025, 12:02 AM

В морето и луната му

  Poetry
433 3 4

В многозначността на липсващите

и налични думи - може би мълчания;

в сричките на идващото лято -

раздробено на съставните си части,

които (се надяваме) ще съберем,

отново - ала то не е за продан;

в нашата несръчност - нечовечност - неприемливост,

и несамотност -

всички "не" изчезват,

мигновенно;

в тъжната

красива истина,

че литнали сме -

към къде обаче;

в мокрите въздишки - щастие,

и в няколко

добри приятелства,

които трудно е 

да ги запазим;

в теб, и мен,

в морето и луната му,

безмълвната поезия

не е от хората създадена.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петър Димитров All rights reserved.

Comments

Comments

  • Доверието гради мостове.Омразата ги разрушава.
    Поздравления, Петър!
  • Прав си, Гюрхан. И ти, Краси. Само заглавията им да чете човек и да пълнее: "Българският производител е по-тъп и от задник." Добре, че ме е блокирал тоя, за съжаление, заглавията се виждат. На всички, които са ме блокирали: благодаря. 😊 И без това нямам време да чета глупости. Сега, за безмълвната поезия: тя те намира, не ти я търсиш. Може да звучи познато, или като мантра, но е така. Останалото е плява и булшит, напъни и сурогати.
  • Важното е да си вярваме Хареса ми.
  • Твори душата, а човек се одухотворява чрез нея - не е обратното... Творците, вярващи си, че те са авторите на своите произведения са мъничко наивни - деца, повярвали в силата на дъгата, че тя може да ги направи щастливи ако те успеят да минат под нея. Хубав ден, Петър 1!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...