В моята стая
Те казваха, че просто ще ми мине,
ще видя други нечии очи,
и мигом твоя спомен ще отлитне
в далечни, несъществуващи земи.
Но болката погълна ме изцяло
и радвам се, че тъй горчиво беше,
защото е човешко да обичаш,
чудовищно бе само да те няма.
Успешно тръгна си от мен тогава,
не даде обяснение дори.
Изсипа сол във жива рана.
Е, онзи пламък вече не гори!
Резките с нож опитваш да прикриеш,
ала забравяш, че ме няма там.
И някой бързо искаш да откриеш,
да го накараш с теб да бъде сам.
Връхлиташ в празната ми стая
и чакаш да поседнеш върху стол,
но тоя шум не знам дали го чу накрая -
това бе последният ми стон.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Цветелина Петкова Todos los derechos reservados
