Те казваха, че просто ще ми мине,
ще видя други нечии очи,
и мигом твоя спомен ще отлитне
в далечни, несъществуващи земи.
Но болката погълна ме изцяло
и радвам се, че тъй горчиво беше,
защото е човешко да обичаш,
чудовищно бе само да те няма.
Успешно тръгна си от мен тогава,
не даде обяснение дори.
Изсипа сол във жива рана.
Е, онзи пламък вече не гори! ...