radiola (Рада Димова) radiola (Рада Димова)
28 176
4 dic 2014, 18:30

В мрака

  Poesía
985 0 21

                                                                      

 

 

                                  Понякога приличам на слепец

                                  и искам  някой да ме преведе през мрака.

                                  През моя мрак! Със устни на крадец,

                                  да ми изпие болката и да избяга.

 

                                  Във светлото не виждам всеки път,

                                  очите си ги дадох на една къртица.

                                  Но в тъмнината няма кръстопът

                                  и повече от всякога съм птица!

 

                                  От светлото понякога боли...

                                  И предпочитам в мрака да остана.

                                  Не ме е страх! И питам се дали

                                  приех  живота като рана?

 

                                  Клепачите са спуснати завеси –

                                  отвън е светлина, отвътре мрак...

                                  Ще се опитам! Ще опитам да ги смеся,

                                  ще нарисувам  утрешния сняг!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Рада Димова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • svetlanal (Светлана Лажова)
    svetlanal (Светлана Лажова)
    Заваля сняг...рисувай!
  • Sovi4ka (Христина)
    Sovi4ka (Христина)
    Толкова е силно и въздействащо, сякаш са мои думите... Сега разбрах кой ме е оценил. Поздрав!
  • лъвче (Лъки)
    лъвче (Лъки)
    Ради, не си спомням твой стих, който да не ме е докоснал. Този ме разтресе, с искреността и осъзнатостта на лирическата! Удоволствие ми е да те чета!
  • Anita765 (Ани Монева)
    Anita765 (Ани Монева)
    Много сила има в думите ти.
  • Kalinski (Калински)
    Kalinski (Калински)
    Всичко е на периоди-в един момент приемаш живота като рана,в друг-като лек за раната Истината е в баланса-повече светлина и от време на време малко мрак Трябва да има от всичко,защото никоя крайност не е хубава А ,ако говорим за мрака,като за душевно състояние(при твореца) и той си има добрите черти,защото в отчаянието,угрижеността и т.н. се раждат най-красивите стихове,разкази,песни и прочие. Човек е най-истински,когато излива болката и мъката си

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0