4 dic 2014, 18:30

В мрака 

  Poesía
782 0 21

                                                                      

 

 

                                  Понякога приличам на слепец

                                  и искам  някой да ме преведе през мрака.

                                  През моя мрак! Със устни на крадец,

                                  да ми изпие болката и да избяга.

 

                                  Във светлото не виждам всеки път,

                                  очите си ги дадох на една къртица.

                                  Но в тъмнината няма кръстопът

                                  и повече от всякога съм птица!

 

                                  От светлото понякога боли...

                                  И предпочитам в мрака да остана.

                                  Не ме е страх! И питам се дали

                                  приех  живота като рана?

 

                                  Клепачите са спуснати завеси –

                                  отвън е светлина, отвътре мрак...

                                  Ще се опитам! Ще опитам да ги смеся,

                                  ще нарисувам  утрешния сняг!

 

© Рада Димова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Заваля сняг...рисувай!
  • Толкова е силно и въздействащо, сякаш са мои думите... Сега разбрах кой ме е оценил. Поздрав!
  • Ради, не си спомням твой стих, който да не ме е докоснал. Този ме разтресе, с искреността и осъзнатостта на лирическата! Удоволствие ми е да те чета!
  • Много сила има в думите ти.
  • Всичко е на периоди-в един момент приемаш живота като рана,в друг-като лек за раната Истината е в баланса-повече светлина и от време на време малко мрак Трябва да има от всичко,защото никоя крайност не е хубава А ,ако говорим за мрака,като за душевно състояние(при твореца) и той си има добрите черти,защото в отчаянието,угрижеността и т.н. се раждат най-красивите стихове,разкази,песни и прочие. Човек е най-истински,когато излива болката и мъката си
  • Това "приех живота като рана" си го вземам за мото.
    Благодаря за мъдрата поезия, Рада!
    Поздрави!
  • Почувствах утрешния сняг... и търсещия човек...
    Поздравления за силата на внушението, Рада!
  • Да търсиш красотата и в светлината, и в мрака - възторжен смисъл на живота.
    Поздрави!
  • Въздействащи графични щрихи,а и скрежасалият оптимизъм на финала...
    А уж лесно се рисува слънце...
    Браво, Раде, силно!!!
  • Стих като сребърен филигран!
  • Какъв обещаващ финал...
    А моментът с изпиването на болката е страхотно попадение.
    Мечки искаш ли допълнение към снега
  • Чудесно стихо, Рада!Лирично и напевно!Харесах много и го оценявам!
    Поздрави от мен и хубав ден!!
  • Нарисувай го. После снежен човек, после пързалка, а после... каквото ти хрумне. Всичко можем да си създадем сами. Поздрави, Рада!
  • Прекрасна поезия. Великолепна. Поздравления
  • Да остана в тъмното,
    не бих посмяла,само ще боли,
    отворена от ударите рана
    дълго,дълго ще кърви!

    Прекрасна поезия твориш,Рада и съм сигурна, че душата ти свети от доброта,която сама неможеш да видиш,но такива, като нас я усущат в творбите ти!
  • Твоята поезия, Рада, е изящно изкуство!
    Мои са привилегията и удоволствието да те срещам тук!
  • Рисувай светлината и снега и руши владенията на мрака в себе си! Много истински стих! Поздравления!
  • Много ми хареса! Поздрави и от мен!
  • ... тук съм... аз къртицата,
    очите ти избягаха през мрака,
    сгушвам се в перата ти на птица,
    преведи ме да довидя кой те чака...
    Неизбягал.
  • Наистина е трудно да намерим пътя и болката често е наш спътник! Но трябва да опитваме! Смеси боите!
    Харесах много идеята и изпълнението!
  • Силна поезия, която гравитира около известната мисъл на Артюр Рембо:

    "Приех живота като рана".

    Страхотно встъпление, демонстриращо висококласна поезия:

    "Понякога приличам на слепец и искам някой да ме преведе през мрака.
    През моя мрак! Със устни на крадец, да ми изпие болката и да избяга.
    Във светлото не виждам всеки път, очите си ги дадох на една къртица.
    Но в тъмнината няма кръстопът и повече от всякога съм птица!"

    Поздравление, Рада! Много, много ми хареса това стихотворение.
    Дори имам чувството, че ти е поетичната визитна картичка. Извини ме
    ако греша.
Propuestas
: ??:??