radiola (Рада Димова) radiola (Рада Димова)
28 176
4 dic 2014, 18:30

В мрака

  Poesía
988 0 21

                                                                      

 

 

                                  Понякога приличам на слепец

                                  и искам  някой да ме преведе през мрака.

                                  През моя мрак! Със устни на крадец,

                                  да ми изпие болката и да избяга.

 

                                  Във светлото не виждам всеки път,

                                  очите си ги дадох на една къртица.

                                  Но в тъмнината няма кръстопът

                                  и повече от всякога съм птица!

 

                                  От светлото понякога боли...

                                  И предпочитам в мрака да остана.

                                  Не ме е страх! И питам се дали

                                  приех  живота като рана?

 

                                  Клепачите са спуснати завеси –

                                  отвън е светлина, отвътре мрак...

                                  Ще се опитам! Ще опитам да ги смеся,

                                  ще нарисувам  утрешния сняг!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Рада Димова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • svetlanal (Светлана Лажова)
    svetlanal (Светлана Лажова)
    Заваля сняг...рисувай!
  • Sovi4ka (Христина)
    Sovi4ka (Христина)
    Толкова е силно и въздействащо, сякаш са мои думите... Сега разбрах кой ме е оценил. Поздрав!
  • лъвче (Лъки)
    лъвче (Лъки)
    Ради, не си спомням твой стих, който да не ме е докоснал. Този ме разтресе, с искреността и осъзнатостта на лирическата! Удоволствие ми е да те чета!
  • Anita765 (Ани Монева)
    Anita765 (Ани Монева)
    Много сила има в думите ти.
  • Kalinski (Калински)
    Kalinski (Калински)
    Всичко е на периоди-в един момент приемаш живота като рана,в друг-като лек за раната Истината е в баланса-повече светлина и от време на време малко мрак Трябва да има от всичко,защото никоя крайност не е хубава А ,ако говорим за мрака,като за душевно състояние(при твореца) и той си има добрите черти,защото в отчаянието,угрижеността и т.н. се раждат най-красивите стихове,разкази,песни и прочие. Човек е най-истински,когато излива болката и мъката си

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0