В мрака

Поезия

986 0 21

Понякога приличам на слепец

и искам някой да ме преведе през мрака.

През моя мрак! Със устни на крадец,

да ми изпие болката и да избяга.

Във светлото не виждам всеки път,

очите си ги дадох на една къртица.

Но в тъмнината няма кръстопът

и повече от всякога съм птица!

От светлото понякога боли...

И предпочитам в мрака да остана.

Не ме е страх! И питам се дали

приех живота като рана?

Клепачите са спуснати завеси –

отвън е светлина, отвътре мрак...

Ще се опитам! Ще опитам да ги смеся,

ще нарисувам утрешния сняг!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

svetlanal (Светлана Лажова)

Заваля сняг...рисувай!

2015-01-16T22:17:07+02:00
Sovi4ka (Христина)

Толкова е силно и въздействащо, сякаш са мои думите... Сега разбрах кой ме е оценил. Поздрав!

2015-01-14T13:28:02+02:00
лъвче (Лъки)

Ради, не си спомням твой стих, който да не ме е докоснал. Този ме разтресе, с искреността и осъзнатостта на лирическата! Удоволствие ми е да те чета!

2015-01-14T13:19:11+02:00
Anita765 (Ани Монева)

Много сила има в думите ти.

2015-01-13T20:00:42+02:00
Kalinski (Калински)

Всичко е на периоди-в един момент приемаш живота като рана,в друг-като лек за раната Истината е в баланса-повече светлина и от време на време малко мрак Трябва да има от всичко,защото никоя крайност не е хубава А ,ако говорим за мрака,като за душевно състояние(при твореца) и той си има добрите черти,защото в отчаянието,угрижеността и т.н. се раждат най-красивите стихове,разкази,песни и прочие. Човек е най-истински,когато излива болката и мъката си

2015-01-02T11:07:51+02:00