В мрака
Понякога приличам на слепец
и искам някой да ме преведе през мрака.
През моя мрак! Със устни на крадец,
да ми изпие болката и да избяга.
Във светлото не виждам всеки път,
очите си ги дадох на една къртица.
Но в тъмнината няма кръстопът
и повече от всякога съм птица!
От светлото понякога боли...
И предпочитам в мрака да остана.
Не ме е страх! И питам се дали
приех живота като рана?
Клепачите са спуснати завеси –
отвън е светлина, отвътре мрак...
Ще се опитам! Ще опитам да ги смеся,
ще нарисувам утрешния сняг!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Рада Димова Всички права запазени
Истината е в баланса-повече светлина и от време на време малко мрак