radiola (Рада Димова) radiola (Рада Димова)
28 176
Dec 4, 2014, 6:30 PM

В мрака

  Poetry
983 0 21

                                                                      

 

 

                                  Понякога приличам на слепец

                                  и искам  някой да ме преведе през мрака.

                                  През моя мрак! Със устни на крадец,

                                  да ми изпие болката и да избяга.

 

                                  Във светлото не виждам всеки път,

                                  очите си ги дадох на една къртица.

                                  Но в тъмнината няма кръстопът

                                  и повече от всякога съм птица!

 

                                  От светлото понякога боли...

                                  И предпочитам в мрака да остана.

                                  Не ме е страх! И питам се дали

                                  приех  живота като рана?

 

                                  Клепачите са спуснати завеси –

                                  отвън е светлина, отвътре мрак...

                                  Ще се опитам! Ще опитам да ги смеся,

                                  ще нарисувам  утрешния сняг!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Рада Димова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • svetlanal (Светлана Лажова)
    svetlanal (Светлана Лажова)
    Заваля сняг...рисувай!
  • Sovi4ka (Христина)
    Sovi4ka (Христина)
    Толкова е силно и въздействащо, сякаш са мои думите... Сега разбрах кой ме е оценил. Поздрав!
  • лъвче (Лъки)
    лъвче (Лъки)
    Ради, не си спомням твой стих, който да не ме е докоснал. Този ме разтресе, с искреността и осъзнатостта на лирическата! Удоволствие ми е да те чета!
  • Anita765 (Ани Монева)
    Anita765 (Ани Монева)
    Много сила има в думите ти.
  • Kalinski (Калински)
    Kalinski (Калински)
    Всичко е на периоди-в един момент приемаш живота като рана,в друг-като лек за раната Истината е в баланса-повече светлина и от време на време малко мрак Трябва да има от всичко,защото никоя крайност не е хубава А ,ако говорим за мрака,като за душевно състояние(при твореца) и той си има добрите черти,защото в отчаянието,угрижеността и т.н. се раждат най-красивите стихове,разкази,песни и прочие. Човек е най-истински,когато излива болката и мъката си

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0