Понякога приличам на слепец
и искам някой да ме преведе през мрака.
През моя мрак! Със устни на крадец,
да ми изпие болката и да избяга.
Във светлото не виждам всеки път,
очите си ги дадох на една къртица.
Но в тъмнината няма кръстопът
и повече от всякога съм птица!
От светлото понякога боли...
И предпочитам в мрака да остана.
Не ме е страх! И питам се дали
приех живота като рана? ...