В мрака

Поэзия

989 0 21

Понякога приличам на слепец

и искам някой да ме преведе през мрака.

През моя мрак! Със устни на крадец,

да ми изпие болката и да избяга.

Във светлото не виждам всеки път,

очите си ги дадох на една къртица.

Но в тъмнината няма кръстопът

и повече от всякога съм птица!

От светлото понякога боли...

И предпочитам в мрака да остана.

Не ме е страх! И питам се дали

приех живота като рана?

Клепачите са спуснати завеси –

отвън е светлина, отвътре мрак...

Ще се опитам! Ще опитам да ги смеся,

ще нарисувам утрешния сняг!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

svetlanal (Светлана Лажова)

Заваля сняг...рисувай!

2015-01-16T22:17:07+02:00
Sovi4ka (Христина)

Толкова е силно и въздействащо, сякаш са мои думите... Сега разбрах кой ме е оценил. Поздрав!

2015-01-14T13:28:02+02:00
лъвче (Лъки)

Ради, не си спомням твой стих, който да не ме е докоснал. Този ме разтресе, с искреността и осъзнатостта на лирическата! Удоволствие ми е да те чета!

2015-01-14T13:19:11+02:00
Anita765 (Ани Монева)

Много сила има в думите ти.

2015-01-13T20:00:42+02:00
Kalinski (Калински)

Всичко е на периоди-в един момент приемаш живота като рана,в друг-като лек за раната Истината е в баланса-повече светлина и от време на време малко мрак Трябва да има от всичко,защото никоя крайност не е хубава А ,ако говорим за мрака,като за душевно състояние(при твореца) и той си има добрите черти,защото в отчаянието,угрижеността и т.н. се раждат най-красивите стихове,разкази,песни и прочие. Човек е най-истински,когато излива болката и мъката си

2015-01-02T11:07:51+02:00