24 feb 2017, 23:31  

В началото е комедия

  Poesía » Otra
508 0 0

                                           В началото е комедия

                                           

                               Останаха за сурвакари внуците в чужбина,

                               но и така щастието не ме подмина.

                               Рано-рано, в зори от махалата,

                               да спазят обичаите и правилата

                               дойдоха сурвакари цяла дружина –

                               малки, големи, с мустаци двамина.

               

                               Застана тая дружина многоока

                               пред заключената врата на блока,

                               заоглежда вътре, вън, да проумее

                               как неочакваното препятствие да преодолее,

                               да изкаже на стопаните новогодишни пожелания,

                               да задоволи своето любопитство и желание.

                 

                               Напред-назад въртя се преди да разбере,

                               че от тука келепирец не ще прибере,

                               че заек от тая трънка

                               скоро няма да изскочи навънка,

                               сви байрака и в снежните зори

                               тръгна да тропа на други врати.

                   

                               Гледах с интерес, скрит зад пердето,

                               какво става, как е навън дереджето

                               и може би да направих грях,

                               но да ѝ отворя не посмях,

                               че сурвака в града тая дружина

                               рядко, но през цялата година.

                                 

                               Често това ,,благородно" дело

                               го върши ден и нощ на село.

                               ,,Сурвака" баба, дядо за здраве,

                               та ги е оставила без сън и здраве.

                               Горките те, нямат си рамо да си поплачат,

                               а Бог е високо, цар далеко, да се оплачат!     

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Яндов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...