Feb 24, 2017, 11:31 PM  

В началото е комедия

  Poetry » Other
516 0 0

                                           В началото е комедия

                                           

                               Останаха за сурвакари внуците в чужбина,

                               но и така щастието не ме подмина.

                               Рано-рано, в зори от махалата,

                               да спазят обичаите и правилата

                               дойдоха сурвакари цяла дружина –

                               малки, големи, с мустаци двамина.

               

                               Застана тая дружина многоока

                               пред заключената врата на блока,

                               заоглежда вътре, вън, да проумее

                               как неочакваното препятствие да преодолее,

                               да изкаже на стопаните новогодишни пожелания,

                               да задоволи своето любопитство и желание.

                 

                               Напред-назад въртя се преди да разбере,

                               че от тука келепирец не ще прибере,

                               че заек от тая трънка

                               скоро няма да изскочи навънка,

                               сви байрака и в снежните зори

                               тръгна да тропа на други врати.

                   

                               Гледах с интерес, скрит зад пердето,

                               какво става, как е навън дереджето

                               и може би да направих грях,

                               но да ѝ отворя не посмях,

                               че сурвака в града тая дружина

                               рядко, но през цялата година.

                                 

                               Често това ,,благородно" дело

                               го върши ден и нощ на село.

                               ,,Сурвака" баба, дядо за здраве,

                               та ги е оставила без сън и здраве.

                               Горките те, нямат си рамо да си поплачат,

                               а Бог е високо, цар далеко, да се оплачат!     

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Яндов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....