24.02.2017 г., 23:31  

В началото е комедия

514 0 0

                                           В началото е комедия

                                           

                               Останаха за сурвакари внуците в чужбина,

                               но и така щастието не ме подмина.

                               Рано-рано, в зори от махалата,

                               да спазят обичаите и правилата

                               дойдоха сурвакари цяла дружина –

                               малки, големи, с мустаци двамина.

               

                               Застана тая дружина многоока

                               пред заключената врата на блока,

                               заоглежда вътре, вън, да проумее

                               как неочакваното препятствие да преодолее,

                               да изкаже на стопаните новогодишни пожелания,

                               да задоволи своето любопитство и желание.

                 

                               Напред-назад въртя се преди да разбере,

                               че от тука келепирец не ще прибере,

                               че заек от тая трънка

                               скоро няма да изскочи навънка,

                               сви байрака и в снежните зори

                               тръгна да тропа на други врати.

                   

                               Гледах с интерес, скрит зад пердето,

                               какво става, как е навън дереджето

                               и може би да направих грях,

                               но да ѝ отворя не посмях,

                               че сурвака в града тая дружина

                               рядко, но през цялата година.

                                 

                               Често това ,,благородно" дело

                               го върши ден и нощ на село.

                               ,,Сурвака" баба, дядо за здраве,

                               та ги е оставила без сън и здраве.

                               Горките те, нямат си рамо да си поплачат,

                               а Бог е високо, цар далеко, да се оплачат!     

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Яндов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...