4 sept 2015, 18:18  

В началото (и в края) бе словото

1.4K 0 18

 

Деветият си котешки живот живея -
напук на този сатанински свят.
"В началото бе словото" - достигнах апогея!
И дисидент съм в Дантевия ад.

Тринайсет клади - там под мен горяха -
за тринайсетте ми котешки души.
И трийсет сребърника юдите деляха,
но ученик на Бог, аз станах еретик.

Под сламената шапка в път разблуден,
самотни рими нижех на гердан.
Не търсех светското признание на луди.
Нормален бях, затуй сега съм сам.

Под бледата луна краката скръствах
и в лотос спирах пак дъха.
Тринайсетте си котешки души покръствах
със самотата свята на духа.

Деветият си котешки живот живея -
напук на този сатанински свят.
"В началото бе словото" - достигнах апогея!
И дисидент съм в Дантевия ад.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти, Василке! Считам казаното за комплимент.

    Благодаря ти, че оцени, Плами!
  • Добре , че си дисидент! Поздрав!
  • Страхотно го каза, Насе! Сега душата ми е като духът в бутилката от онази приказка. Някой погрешка отпуши бутилката и духът я напуска. Трудно ще е да го върнат и запечатат обратно. Хубава неделя!: M&M
  • Не става въпрос за животите,а за душите...те са по-важните,нали
    Както и при нас хората:имаме само един живот,едно тяло и то е тленно,но душата ни е вечна! И твоята ще остане завинаги запечатана в стиховете ти! Хубава неделя ти желая и на теб.
  • Благодаря ви, че удостоихте с внимание този скромен текст: Анастасия, Валери, Пепи, Василе, Джак /мерси за хубавите думи - специален поздрав, поете!/, Насето /мерси за 4-те живота, които ми отпусна. Щедра си. Но котките имат само по 9 живота. Така, че този трябва да ми е последният. Пък и за какво са ми повече. Нека остане нещо и за Оттатък!/.

    Преднеделен привет за всички вас колеги по перо и надявам се приятели!
    Успешна нова седмица за всички!: M&M

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....