vega666 (Младен Мисана)
1582 14433
4.09.2015 г., 18:18 ч.  

В началото (и в края) бе словото 

  Поезия » Философска
1032 0 18

 

Деветият си котешки живот живея -
напук на този сатанински свят.
"В началото бе словото" - достигнах апогея!
И дисидент съм в Дантевия ад.

Тринайсет клади - там под мен горяха -
за тринайсетте ми котешки души.
И трийсет сребърника юдите деляха,
но ученик на Бог, аз станах еретик.

Под сламената шапка в път разблуден,
самотни рими нижех на гердан.
Не търсех светското признание на луди.
Нормален бях, затуй сега съм сам.

Под бледата луна краката скръствах
и в лотос спирах пак дъха.
Тринайсетте си котешки души покръствах
със самотата свята на духа.

Деветият си котешки живот живея -
напук на този сатанински свят.
"В началото бе словото" - достигнах апогея!
И дисидент съм в Дантевия ад.

© Младен Мисана Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ти, Василке! Считам казаното за комплимент.

    Благодаря ти, че оцени, Плами!
  • Добре , че си дисидент! Поздрав!
  • Страхотно го каза, Насе! Сега душата ми е като духът в бутилката от онази приказка. Някой погрешка отпуши бутилката и духът я напуска. Трудно ще е да го върнат и запечатат обратно. Хубава неделя!: M&M
  • Не става въпрос за животите,а за душите...те са по-важните,нали
    Както и при нас хората:имаме само един живот,едно тяло и то е тленно,но душата ни е вечна! И твоята ще остане завинаги запечатана в стиховете ти! Хубава неделя ти желая и на теб.
  • Благодаря ви, че удостоихте с внимание този скромен текст: Анастасия, Валери, Пепи, Василе, Джак /мерси за хубавите думи - специален поздрав, поете!/, Насето /мерси за 4-те живота, които ми отпусна. Щедра си. Но котките имат само по 9 живота. Така, че този трябва да ми е последният. Пък и за какво са ми повече. Нека остане нещо и за Оттатък!/.

    Преднеделен привет за всички вас колеги по перо и надявам се приятели!
    Успешна нова седмица за всички!: M&M
  • На деветия си в момента,значи ти остават още цели четири
    Признание няма защо и от кого да търсиш,защото по мое виждане ти си го получавал не веднъж.Продължавай все така!
    Страхотен стих!
  • Благодаря ти за вниманието, Гавраиле! Хубава неделя и успешна нова седмица от утре!: M&M
  • "В началото бе словото".Всичко нататък е негово следствие.И"юдите" и "Дантевият ад" но и"апогеят".И тринайсет клади да горят един "котешки" живот ще оцелее.Както ще го бъде и словото.Поздрав от мен Мисана!
  • Благодаря ти, Руми! За мен е чест, че хареса този скромен текст.
  • Винаги провокираш размисли в мен, този път също успя, за което ти благодаря и най-сърдечно те поздравявам, Младене!
  • Благодаря, Никола! Мисля, че ще се справя. Но това само Бог знае.
    Здраве и много светло настроение от мен!: M&M
  • Аз мисля, че си дисидент в поетичния ни свят, Младене!Напук на него!
    Но имаш още четири живота и ще се справиш!Ти не се предаваш лесно!
    "Достигнал апогея" ще доживееш и тринадесетия "котешки" живот!
    Харесах изповедта ти и я оценявам!Поздрави от мен и ти желая хубави
    почивни дни!!
  • Да, напук на този сатанински свят, Йоана...! И въпреки него!
    Благодаря ти, че подкрепи! Трогнат съм.

    Мерси, Елица! Трудно бих могъл да разчитам на по-точен и на по-добронамерен коментар. Дълбоко съм ти признателен.
  • Уникалните мисли винаги търсят "самотни рими"...
    Намерил си ги, Мисана!
  • „...напук на този сатанински свят“ много неща могат да се постигнат Поздрави, Мисана!
  • Благодаря, Евелина! Не знаех за тази "Малка нощна молитва". Може би, защото си падам по големите неща, включително молитви.
    Приятна вечер!
  • Звучи подтискащо..., и да възразявате или не в ада душите врат в казан с катран...!!! Нещо по-позитивно за душата...!!!
    Малка нощна молитва
    Виолета Христова
    Повдигни душата ми, Господи,
    изправи я да види морето!
    Качи я на облака над раменете Си!
    Посади я на хълма... да гледа живота отгоре!
    На балкона я дръж! До отворения прозорец!
    На звездата със синия поглед я дай –
    да наднича,
    петгодишна, сред клоните на черницата!
    Повдигни душата ми, Господи,
    подхвърли я най-сетне нагоре!
    Като прах я развей и като смях пълноводен!
    Да отвори очите си мокри, да бъде различна
    и да няма след нея ни тътен, ни страх, нито нищо.
    А дали ще е винаги,
    или... само докрая,
    остави я да диша и с думите да поиграе!
    Не и давай да пада на дъното и да се дави
    в срама и във крясъка, или във враждите лукави!
    Повдигни я така, че да стане наистина златна,
    да звъни от любов
    и да свети в любовния пясък!
    Поведи я нагоре -
    нощта е понякога стръмна.
    За ръката я дръж
    и води я,
    докато се съмне!
  • "И Бог е изгнаник на Земята"! Осъзнавам, че точно това имах нужда да чуя в момента, Илко. Благодаря ти, че го сподели с мен! Мерси и за вниманието, с което ме удостои!
Предложения
: ??:??