4.09.2015 г., 18:18  

В началото (и в края) бе словото

1.4K 0 18

 

Деветият си котешки живот живея -
напук на този сатанински свят.
"В началото бе словото" - достигнах апогея!
И дисидент съм в Дантевия ад.

Тринайсет клади - там под мен горяха -
за тринайсетте ми котешки души.
И трийсет сребърника юдите деляха,
но ученик на Бог, аз станах еретик.

Под сламената шапка в път разблуден,
самотни рими нижех на гердан.
Не търсех светското признание на луди.
Нормален бях, затуй сега съм сам.

Под бледата луна краката скръствах
и в лотос спирах пак дъха.
Тринайсетте си котешки души покръствах
със самотата свята на духа.

Деветият си котешки живот живея -
напук на този сатанински свят.
"В началото бе словото" - достигнах апогея!
И дисидент съм в Дантевия ад.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Василке! Считам казаното за комплимент.

    Благодаря ти, че оцени, Плами!
  • Добре , че си дисидент! Поздрав!
  • Страхотно го каза, Насе! Сега душата ми е като духът в бутилката от онази приказка. Някой погрешка отпуши бутилката и духът я напуска. Трудно ще е да го върнат и запечатат обратно. Хубава неделя!: M&M
  • Не става въпрос за животите,а за душите...те са по-важните,нали
    Както и при нас хората:имаме само един живот,едно тяло и то е тленно,но душата ни е вечна! И твоята ще остане завинаги запечатана в стиховете ти! Хубава неделя ти желая и на теб.
  • Благодаря ви, че удостоихте с внимание този скромен текст: Анастасия, Валери, Пепи, Василе, Джак /мерси за хубавите думи - специален поздрав, поете!/, Насето /мерси за 4-те живота, които ми отпусна. Щедра си. Но котките имат само по 9 живота. Така, че този трябва да ми е последният. Пък и за какво са ми повече. Нека остане нещо и за Оттатък!/.

    Преднеделен привет за всички вас колеги по перо и надявам се приятели!
    Успешна нова седмица за всички!: M&M

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...