14 mar 2019, 23:36

В небитието

Poesía

424 0 0

В НЕБИТИЕТО

Пълзя напред...
под пепелни бури,
шепот на слеп
в протрити кондури.
Изправена душа...
свещица запламтяла,
полетяла мечта...
държи ме още цяла.
Просяк на Любов...
пламъци, жарава
и едно „Защо“...
метежа подиграва.
Роза с бодли...
собствената плът раздира.
Милион сълзи...
изникват и умират.
Морска пяна...
понесена от бурите,
търси океана...
там давят се щурите.
Детски смях...
зове сърцето отмаляло.
И отново прах...
покрива голото ми тяло.
Животът е това...
което остава в сърцето
и една сълза...
потънала в небитието.

30 07 2016

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0