В небитието
421
0
0
В НЕБИТИЕТО
Пълзя напред...
под пепелни бури,
шепот на слеп
в протрити кондури.
Изправена душа...
свещица запламтяла,
полетяла мечта...
държи ме още цяла.
Просяк на Любов...
пламъци, жарава
и едно „Защо“...
метежа подиграва.
Роза с бодли...
собствената плът раздира.
Милион сълзи...
изникват и умират.
Морска пяна...
понесена от бурите,
търси океана...
там давят се щурите.
Детски смях...
зове сърцето отмаляло.
И отново прах...
покрива голото ми тяло.
Животът е това...
което остава в сърцето
и една сълза...
потънала в небитието.
30 07 2016
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Борисова Всички права запазени
