14 мар. 2019 г., 23:36

В небитието

Поэзия

423 0 0

В НЕБИТИЕТО

Пълзя напред...
под пепелни бури,
шепот на слеп
в протрити кондури.
Изправена душа...
свещица запламтяла,
полетяла мечта...
държи ме още цяла.
Просяк на Любов...
пламъци, жарава
и едно „Защо“...
метежа подиграва.
Роза с бодли...
собствената плът раздира.
Милион сълзи...
изникват и умират.
Морска пяна...
понесена от бурите,
търси океана...
там давят се щурите.
Детски смях...
зове сърцето отмаляло.
И отново прах...
покрива голото ми тяло.
Животът е това...
което остава в сърцето
и една сълза...
потънала в небитието.

30 07 2016

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поэзия 6.3K 4.9

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.1K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0