Mar 14, 2019, 11:36 PM

В небитието

Poetry

420 0 0

В НЕБИТИЕТО

Пълзя напред...
под пепелни бури,
шепот на слеп
в протрити кондури.
Изправена душа...
свещица запламтяла,
полетяла мечта...
държи ме още цяла.
Просяк на Любов...
пламъци, жарава
и едно „Защо“...
метежа подиграва.
Роза с бодли...
собствената плът раздира.
Милион сълзи...
изникват и умират.
Морска пяна...
понесена от бурите,
търси океана...
там давят се щурите.
Детски смях...
зове сърцето отмаляло.
И отново прах...
покрива голото ми тяло.
Животът е това...
което остава в сърцето
и една сълза...
потънала в небитието.

30 07 2016

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0