В невидимата мрежа на мечтите
заплетох чувства и сърце.
Духът ми бродеше усмихнат сред звездите,
по-лек от пухено перце.
Но времето за празници изтече,
разми се цветната дъга...
И стиховете, още неизречени,
останаха си под снега.
Далечни стъпки... Някой си отива,
навярно му е скучно тук?
Да е до мен причина не открива,
светът за него ще е друг. ...