4 мая 2012 г., 09:27

В невидимата мрежа

1.2K 0 0

В невидимата мрежа на мечтите

заплетох чувства и сърце.

Духът ми бродеше усмихнат сред звездите,

по-лек от пухено перце.

 

Но времето за празници изтече,

разми се цветната дъга...

И стиховете, още неизречени,

останаха си под снега.

 

Далечни стъпки... Някой си отива,

навярно му е скучно тук?

Да е до мен причина не открива,

светът за него ще е друг.

 

Боли, като от нож, забит в гърдите

умиращата ни любов.

Къде ли има билки лековити,

да я възкръснат с благослов?!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Теменужка Маринова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...