4 мая 2012 г., 09:27

В невидимата мрежа

1.2K 0 0

В невидимата мрежа на мечтите

заплетох чувства и сърце.

Духът ми бродеше усмихнат сред звездите,

по-лек от пухено перце.

 

Но времето за празници изтече,

разми се цветната дъга...

И стиховете, още неизречени,

останаха си под снега.

 

Далечни стъпки... Някой си отива,

навярно му е скучно тук?

Да е до мен причина не открива,

светът за него ще е друг.

 

Боли, като от нож, забит в гърдите

умиращата ни любов.

Къде ли има билки лековити,

да я възкръснат с благослов?!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Теменужка Маринова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...