May 4, 2012, 9:27 AM

В невидимата мрежа

  Poetry » Love
1.2K 0 0

В невидимата мрежа на мечтите

заплетох чувства и сърце.

Духът ми бродеше усмихнат сред звездите,

по-лек от пухено перце.

 

Но времето за празници изтече,

разми се цветната дъга...

И стиховете, още неизречени,

останаха си под снега.

 

Далечни стъпки... Някой си отива,

навярно му е скучно тук?

Да е до мен причина не открива,

светът за него ще е друг.

 

Боли, като от нож, забит в гърдите

умиращата ни любов.

Къде ли има билки лековити,

да я възкръснат с благослов?!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теменужка Маринова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...