9 feb 2025, 15:26

В нишката на пясък

  Poesía
438 1 0

Денят прощава се с нощта

и тихо спуска светлината.
Изгасва в гърчене свещта
и се разлиства синевата.

 

Пулсира изгревът с любов
и нежно гали ситен пясък.
Прошепва слънчев благослов
и стеле сребърен отблясък.

 

Рибар поглежда към брега
и хвърля мрежите с надежда.
Прикрива дяволът рога
и хитро лодката поглежда.

 

Катран в душата му пълзи
и чака плячката си скоро,
скърбят две старчески очи
и знаят, няма време второ.

 

Танцуват белите коси
сред морски бриз в ефирно тяло,
преливат сълзи от очи
и пада изтерзано тяло.

 

Последен поглед към брега
застива в нишката на пясък.
Животът извървял кръга
се бори за последен тласък.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Наташа Басарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...