В нишката на пясък

Денят прощава се с нощта

и тихо спуска светлината.
Изгасва в гърчене свещта
и се разлиства синевата.

Пулсира изгревът с любов
и нежно гали ситен пясък.
Прошепва слънчев благослов
и стеле сребърен отблясък.

Рибар поглежда към брега
и хвърля мрежите с надежда.
Прикрива дяволът рога
и хитро лодката поглежда.

Катран в душата му пълзи
и чака плячката си скоро,
скърбят две старчески очи
и знаят, няма време второ.

Танцуват белите коси
сред морски бриз в ефирно тяло,
преливат сълзи от очи
и пада изтерзано тяло.

Последен поглед към брега
застива в нишката на пясък.
Животът извървял кръга
се бори за последен тласък.