Feb 9, 2025, 3:26 PM

В нишката на пясък

  Poetry
446 1 0

Денят прощава се с нощта

и тихо спуска светлината.
Изгасва в гърчене свещта
и се разлиства синевата.

 

Пулсира изгревът с любов
и нежно гали ситен пясък.
Прошепва слънчев благослов
и стеле сребърен отблясък.

 

Рибар поглежда към брега
и хвърля мрежите с надежда.
Прикрива дяволът рога
и хитро лодката поглежда.

 

Катран в душата му пълзи
и чака плячката си скоро,
скърбят две старчески очи
и знаят, няма време второ.

 

Танцуват белите коси
сред морски бриз в ефирно тяло,
преливат сълзи от очи
и пада изтерзано тяло.

 

Последен поглед към брега
застива в нишката на пясък.
Животът извървял кръга
се бори за последен тласък.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Наташа Басарова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...