В нишката на пясък
Денят прощава се с нощта
и тихо спуска светлината.
Изгасва в гърчене свещта
и се разлиства синевата.
Пулсира изгревът с любов
и нежно гали ситен пясък.
Прошепва слънчев благослов
и стеле сребърен отблясък.
Рибар поглежда към брега
и хвърля мрежите с надежда.
Прикрива дяволът рога
и хитро лодката поглежда.
Катран в душата му пълзи
и чака плячката си скоро,
скърбят две старчески очи
и знаят, няма време второ.
Танцуват белите коси
сред морски бриз в ефирно тяло,
преливат сълзи от очи
и пада изтерзано тяло.
Последен поглед към брега
застива в нишката на пясък.
Животът извървял кръга
се бори за последен тласък.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Наташа Басарова Все права защищены