9 февр. 2025 г., 15:26

В нишката на пясък

449 1 0

Денят прощава се с нощта

и тихо спуска светлината.
Изгасва в гърчене свещта
и се разлиства синевата.

 

Пулсира изгревът с любов
и нежно гали ситен пясък.
Прошепва слънчев благослов
и стеле сребърен отблясък.

 

Рибар поглежда към брега
и хвърля мрежите с надежда.
Прикрива дяволът рога
и хитро лодката поглежда.

 

Катран в душата му пълзи
и чака плячката си скоро,
скърбят две старчески очи
и знаят, няма време второ.

 

Танцуват белите коси
сред морски бриз в ефирно тяло,
преливат сълзи от очи
и пада изтерзано тяло.

 

Последен поглед към брега
застива в нишката на пясък.
Животът извървял кръга
се бори за последен тласък.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Наташа Басарова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...