18 oct 2018, 15:53

В нощта

  Poesía » Otra
1.1K 0 2

В нощта черна, тъмна, студена,
в пустошта мрачна у угнетена,
добротата си някъде изоставих
и на злото у себе си основи поставих.

 

Не искам да бъда груба и зла,
но всеки ще получи всичко онова,
което от доста време у мен се събира
и на бял свят да излезе напира.

 

Да бъда мила и добра всеки е свикнал,
да търпя неистови капризи всеки е привикнал,
но всяко хубаво нещо има своя край,
затова на всички мои "приятели" ще кажа "Bay!"

 

Нужда от вас нямам сега,
да съсипвам живота си, мога и сама,
да плача вечер силно у дома,
сутрин да изтрия сълзите и пак да съм "желязна".

 

Торбичките под очите с грима ще скрия,
с тъмното червило устните ще покрия,
розовите очила елегантно ще сложа,
глава ще вдигна и на усмивка ще заложа.

 

В нощта мрачна, зловеща,
в самотата сладко-тровеща,
добротата си някъде изоставих
и на злото у себе си основите поставих.

 

И това е кръговрата на живота,
малко трябва, за да потънеш в сивота,
ще има дни, в които ще тънеш в нищета,

но не забравяй, че сам определяш своята съдба!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александрина Балчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Александра, вероятно си много млада! Очакват те много хубави изненади! Само повярвай, че ги заслужаваш! Казвам го на лирическата ти героиня и я прегръщам.
  • Така е.

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....