Oct 18, 2018, 3:53 PM

В нощта

  Poetry » Other
1.1K 0 2

В нощта черна, тъмна, студена,
в пустошта мрачна у угнетена,
добротата си някъде изоставих
и на злото у себе си основи поставих.

 

Не искам да бъда груба и зла,
но всеки ще получи всичко онова,
което от доста време у мен се събира
и на бял свят да излезе напира.

 

Да бъда мила и добра всеки е свикнал,
да търпя неистови капризи всеки е привикнал,
но всяко хубаво нещо има своя край,
затова на всички мои "приятели" ще кажа "Bay!"

 

Нужда от вас нямам сега,
да съсипвам живота си, мога и сама,
да плача вечер силно у дома,
сутрин да изтрия сълзите и пак да съм "желязна".

 

Торбичките под очите с грима ще скрия,
с тъмното червило устните ще покрия,
розовите очила елегантно ще сложа,
глава ще вдигна и на усмивка ще заложа.

 

В нощта мрачна, зловеща,
в самотата сладко-тровеща,
добротата си някъде изоставих
и на злото у себе си основите поставих.

 

И това е кръговрата на живота,
малко трябва, за да потънеш в сивота,
ще има дни, в които ще тънеш в нищета,

но не забравяй, че сам определяш своята съдба!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александрина Балчева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Александра, вероятно си много млада! Очакват те много хубави изненади! Само повярвай, че ги заслужаваш! Казвам го на лирическата ти героиня и я прегръщам.
  • Така е.

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....