18 окт. 2018 г., 15:53

В нощта

1.1K 0 2

В нощта черна, тъмна, студена,
в пустошта мрачна у угнетена,
добротата си някъде изоставих
и на злото у себе си основи поставих.

 

Не искам да бъда груба и зла,
но всеки ще получи всичко онова,
което от доста време у мен се събира
и на бял свят да излезе напира.

 

Да бъда мила и добра всеки е свикнал,
да търпя неистови капризи всеки е привикнал,
но всяко хубаво нещо има своя край,
затова на всички мои "приятели" ще кажа "Bay!"

 

Нужда от вас нямам сега,
да съсипвам живота си, мога и сама,
да плача вечер силно у дома,
сутрин да изтрия сълзите и пак да съм "желязна".

 

Торбичките под очите с грима ще скрия,
с тъмното червило устните ще покрия,
розовите очила елегантно ще сложа,
глава ще вдигна и на усмивка ще заложа.

 

В нощта мрачна, зловеща,
в самотата сладко-тровеща,
добротата си някъде изоставих
и на злото у себе си основите поставих.

 

И това е кръговрата на живота,
малко трябва, за да потънеш в сивота,
ще има дни, в които ще тънеш в нищета,

но не забравяй, че сам определяш своята съдба!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александрина Балчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Александра, вероятно си много млада! Очакват те много хубави изненади! Само повярвай, че ги заслужаваш! Казвам го на лирическата ти героиня и я прегръщам.
  • Така е.

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...