В нощта без път

21 may 2015, 0:23 2020-06-07T13:15:43+03:00

Poesía » Filosófica

442 0 0

Почти нечут среднощен стон

и в мрака – глас отчаян, плах,

през улиците без подслон,

не плачех, а безспир вървях.

Вървях без път, но все напред,

отчаян бях, но устремен;

в нощта, студена като лед,

към Теб вървях, а Ти към мен.

Но в нощната безлюдна шир,

в света до лудост опустял

не найдох дирения мир,

а найдох старата печал.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.