21 may 2015, 0:23  

В нощта без път 

  Poesía » Filosófica
436 0 0

В НОЩТА БЕЗ ПЪТ

 

Почти нечут среднощен стон

и в мрака – глас отчаян, плах,

през улиците без подслон,

не плачех, а безспир вървях.

 

Вървях без път, но все напред,

отчаян бях, но устремен;

в нощта, студена като лед,

към Теб вървях, а Ти към мен.

 

Но в нощната безлюдна шир,

в света до лудост опустял

не найдох дирения мир,

а найдох старата печал.

© Раммадан Л.К. Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??