Ramadan1995 (Раммадан Л.К.)
249 394
May 21, 2015, 12:23 AM  

В нощта без път 

  Poetry » Phylosophy
440 0 0

В НОЩТА БЕЗ ПЪТ

 

Почти нечут среднощен стон

и в мрака – глас отчаян, плах,

през улиците без подслон,

не плачех, а безспир вървях.

 

Вървях без път, но все напред,

отчаян бях, но устремен;

в нощта, студена като лед,

към Теб вървях, а Ти към мен.

 

Но в нощната безлюдна шир,

в света до лудост опустял

не найдох дирения мир,

а найдох старата печал.

© Раммадан Л.К. All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??