Ramadan1995 (Раммадан Л.К.)
249 394
21 мая 2015 г., 00:23  

В нощта без път 

  Поэзия » Философская
426 0 0

В НОЩТА БЕЗ ПЪТ

 

Почти нечут среднощен стон

и в мрака – глас отчаян, плах,

през улиците без подслон,

не плачех, а безспир вървях.

 

Вървях без път, но все напред,

отчаян бях, но устремен;

в нощта, студена като лед,

към Теб вървях, а Ти към мен.

 

Но в нощната безлюдна шир,

в света до лудост опустял

не найдох дирения мир,

а найдох старата печал.

© Раммадан Л.К. Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??