В нощта без път
В НОЩТА БЕЗ ПЪТ
Почти нечут среднощен стон
и в мрака – глас отчаян, плах,
през улиците без подслон,
не плачех, а безспир вървях.
Вървях без път, но все напред,
отчаян бях, но устремен;
в нощта, студена като лед,
към Теб вървях, а Ти към мен.
Но в нощната безлюдна шир,
в света до лудост опустял
не найдох дирения мир,
а найдох старата печал.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Раммадан Л.К. Все права защищены
