Почти нечут среднощен стон
и в мрака – глас отчаян, плах,
през улиците без подслон,
не плачех, а безспир вървях.
Вървях без път, но все напред,
отчаян бях, но устремен;
в нощта, студена като лед,
към Теб вървях, а Ти към мен.
Но в нощната безлюдна шир,
в света до лудост опустял
не найдох дирения мир,
а найдох старата печал.
© Раммадан Л.К. Всички права запазени