В нощта без път

21.05.2015 г., 0:23 ч. 2020-06-07T13:15:43+03:00

Поезия » Философска

441 0 0

Почти нечут среднощен стон

и в мрака – глас отчаян, плах,

през улиците без подслон,

не плачех, а безспир вървях.

Вървях без път, но все напред,

отчаян бях, но устремен;

в нощта, студена като лед,

към Теб вървях, а Ти към мен.

Но в нощната безлюдна шир,

в света до лудост опустял

не найдох дирения мир,

а найдох старата печал.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.