8 nov 2017, 0:04

В общия мрак...

  Poesía
461 1 5

 

Ако умираме,
ще умираме заедно,
не в затворени стаи и празни зеници,
а в небето –
разхвърляни в него, отчаяни,
сякаш ще бъдем по-малко сами.
В миг на смърт от душата нещо политва
и душата след него.
Но още сме тук.
Всичко умира, умираме заедно,
както днес вече няма светулки.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йоана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Различна си и поради това разпознаваема. Поздравявам те за страхотния стих!
  • Много хубаво!Поздравления!
  • Направо нямам думи. Не заради стихчето ти, Йоана. Ти пишеш интересно и хубаво. А заради поредния гнусен, отвратителен и изпълнен с ненавист коментар на най-върлия ти фен.
    На подобни коментари изобщо не им е мястото тук.
    Моля да ме извиниш, Йоана, че просто не подминах. Няма да се повтори. Ще блокирам въпросния човек, за да не виждам извратените му коментари.
    На теб желая хубав ден. На такива като него нека бъде такъв, какъвто сими си заслужат.
  • Втора творба и пак за смърт. Стихото мо хареса, но смъртта ми идва в повече.Поздрав!
  • Само с няколко реда си казала всичко, Йоана!
    Невероятна зрялост лъха от този стих. Сякаш чета шедьовър на Салваторе Куазимодо. Напоследък ми призлява от стълпотворение на любовни шербети в голямото поетично пространство. Мацки изливат сръчно публично "душите" си, сякаш в оргазмен порой. Такива, които бъркат великата любов, описана от Джек Лондон, със случайно прекарана нощ в нечий креват. А ти ме караш да се завърна към изконните стойности на душата по един лаконичен, но безапелационен начин. Благодаря ти, че ме даряваш с вярата в това светло чувство, която почти бях изгубил. Поставям стиха ти в Любими!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...