8 нояб. 2017 г., 00:04

В общия мрак...

Поэзия

462 1 5

Ако умираме,
ще умираме заедно,
не в затворени стаи и празни зеници,
а в небето –
разхвърляни в него, отчаяни,
сякаш ще бъдем по-малко сами.
В миг на смърт от душата нещо политва
и душата след него.
Но още сме тук.
Всичко умира, умираме заедно,
както днес вече няма светулки.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Веси_Еси (Еси)

Различна си и поради това разпознаваема. Поздравявам те за страхотния стих!

2017-11-10T07:57:12+02:00
Eipril (Хари Спасов)

Много хубаво!Поздравления!

2017-11-08T16:13:21+02:00
Violet_86 (Виолета)

Направо нямам думи. Не заради стихчето ти, Йоана. Ти пишеш интересно и хубаво. А заради поредния гнусен, отвратителен и изпълнен с ненавист коментар на най-върлия ти фен.
На подобни коментари изобщо не им е мястото тук.
Моля да ме извиниш, Йоана, че просто не подминах. Няма да се повтори. Ще блокирам въпросния човек, за да не виждам извратените му коментари.
На теб желая хубав ден. На такива като него нека бъде такъв, какъвто сими си заслужат.

2017-11-08T14:16:31+02:00
goblenka (Маргарита Ангелова)

Втора творба и пак за смърт. Стихото мо хареса, но смъртта ми идва в повече.Поздрав!

2017-11-08T07:02:20+02:00
vega666 (Младен Мисана)

Само с няколко реда си казала всичко, Йоана!
Невероятна зрялост лъха от този стих. Сякаш чета шедьовър на Салваторе Куазимодо. Напоследък ми призлява от стълпотворение на любовни шербети в голямото поетично пространство. Мацки изливат сръчно публично "душите" си, сякаш в оргазмен порой. Такива, които бъркат великата любов, описана от Джек Лондон, със случайно прекарана нощ в нечий креват. А ти ме караш да се завърна към изконните стойности на душата по един лаконичен, но безапелационен начин. Благодаря ти, че ме даряваш с вярата в това светло чувство, която почти бях изгубил. Поставям стиха ти в Любими!

2017-11-08T01:09:34+02:00