Nov 8, 2017, 12:04 AM

В общия мрак...

  Poetry
460 1 5

 

Ако умираме,
ще умираме заедно,
не в затворени стаи и празни зеници,
а в небето –
разхвърляни в него, отчаяни,
сякаш ще бъдем по-малко сами.
В миг на смърт от душата нещо политва
и душата след него.
Но още сме тук.
Всичко умира, умираме заедно,
както днес вече няма светулки.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йоана All rights reserved.

Comments

Comments

  • Различна си и поради това разпознаваема. Поздравявам те за страхотния стих!
  • Много хубаво!Поздравления!
  • Направо нямам думи. Не заради стихчето ти, Йоана. Ти пишеш интересно и хубаво. А заради поредния гнусен, отвратителен и изпълнен с ненавист коментар на най-върлия ти фен.
    На подобни коментари изобщо не им е мястото тук.
    Моля да ме извиниш, Йоана, че просто не подминах. Няма да се повтори. Ще блокирам въпросния човек, за да не виждам извратените му коментари.
    На теб желая хубав ден. На такива като него нека бъде такъв, какъвто сими си заслужат.
  • Втора творба и пак за смърт. Стихото мо хареса, но смъртта ми идва в повече.Поздрав!
  • Само с няколко реда си казала всичко, Йоана!
    Невероятна зрялост лъха от този стих. Сякаш чета шедьовър на Салваторе Куазимодо. Напоследък ми призлява от стълпотворение на любовни шербети в голямото поетично пространство. Мацки изливат сръчно публично "душите" си, сякаш в оргазмен порой. Такива, които бъркат великата любов, описана от Джек Лондон, със случайно прекарана нощ в нечий креват. А ти ме караш да се завърна към изконните стойности на душата по един лаконичен, но безапелационен начин. Благодаря ти, че ме даряваш с вярата в това светло чувство, която почти бях изгубил. Поставям стиха ти в Любими!

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...