Wali (Виолета Томова) Wali (Виолета Томова)
4 280
1 feb 2020, 23:03

В очакване

  Poesía » Otra
1K 3 3

 

 

 

                          В очакване

 

            Дъждът вали. Графичен пейзаж.

            Задава се денят - наметнат в сиво.

            Навън - градът като мираж.

            Наоколо - мъртвило.

            Единствен, старият клошар,

            върви спокоен под небето.

            Тече от него и вода, и кал,

            но няма жал. Усмихва се лицето.

            Усмихва се на своята съдба -

            да бъде никой и да не робува.

            Не се познават със света,

            но на живота с вярност чиракува.

            Не може той без свобода.

            Обречен е на нея. Тя го и лекува.

            Често е пиян и без тъга,

            понякога говори на сърцето.

            Обича да се скита из града,

            а ние чакаме... и чакаме...

            да спре дъждът...

            и философстваме за битието...

           

             

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виолета Томова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • Patrizzia (Надежда Ангелова)
    Patrizzia (Надежда Ангелова)
    Силно!
  • Иринакис (Ирина Колева)
    Иринакис (Ирина Колева)
    Общо взето чакаме, да. Но свободата е една идея по-хубава без клошарските дрехи. Извоюваш си я-твоя е Сладост...
  • vega666 (Младен Мисана)
    vega666 (Младен Мисана)
    Старият клошар съчетава волността на скитника със своеобразен аристократизъм на фона на зъбатото като зло куче битие. Сякаш ми се привидя образа на Диоген Киник.

    "Обича да се скита из града,

    а ние чакаме... и чакаме...

    да спре дъждът...

    и философстваме за битието..."

    Много мъдро и силно. Поздравявам те, Вили!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.5K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.1K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0