1 февр. 2020 г., 23:03

В очакване

1K 3 3

 

 

 

                          В очакване

 

            Дъждът вали. Графичен пейзаж.

            Задава се денят - наметнат в сиво.

            Навън - градът като мираж.

            Наоколо - мъртвило.

            Единствен, старият клошар,

            върви спокоен под небето.

            Тече от него и вода, и кал,

            но няма жал. Усмихва се лицето.

            Усмихва се на своята съдба -

            да бъде никой и да не робува.

            Не се познават със света,

            но на живота с вярност чиракува.

            Не може той без свобода.

            Обречен е на нея. Тя го и лекува.

            Често е пиян и без тъга,

            понякога говори на сърцето.

            Обича да се скита из града,

            а ние чакаме... и чакаме...

            да спре дъждът...

            и философстваме за битието...

           

             

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виолета Томова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Силно!
  • Общо взето чакаме, да. Но свободата е една идея по-хубава без клошарските дрехи. Извоюваш си я-твоя е Сладост...
  • Старият клошар съчетава волността на скитника със своеобразен аристократизъм на фона на зъбатото като зло куче битие. Сякаш ми се привидя образа на Диоген Киник.

    "Обича да се скита из града,

    а ние чакаме... и чакаме...

    да спре дъждът...

    и философстваме за битието..."

    Много мъдро и силно. Поздравявам те, Вили!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...