Wali (Виолета Томова) Wali (Виолета Томова)
4 280
Feb 1, 2020, 11:03 PM

В очакване

  Poetry » Other
1K 3 3

 

 

 

                          В очакване

 

            Дъждът вали. Графичен пейзаж.

            Задава се денят - наметнат в сиво.

            Навън - градът като мираж.

            Наоколо - мъртвило.

            Единствен, старият клошар,

            върви спокоен под небето.

            Тече от него и вода, и кал,

            но няма жал. Усмихва се лицето.

            Усмихва се на своята съдба -

            да бъде никой и да не робува.

            Не се познават със света,

            но на живота с вярност чиракува.

            Не може той без свобода.

            Обречен е на нея. Тя го и лекува.

            Често е пиян и без тъга,

            понякога говори на сърцето.

            Обича да се скита из града,

            а ние чакаме... и чакаме...

            да спре дъждът...

            и философстваме за битието...

           

             

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виолета Томова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • Patrizzia (Надежда Ангелова)
    Patrizzia (Надежда Ангелова)
    Силно!
  • Иринакис (Ирина Колева)
    Иринакис (Ирина Колева)
    Общо взето чакаме, да. Но свободата е една идея по-хубава без клошарските дрехи. Извоюваш си я-твоя е Сладост...
  • vega666 (Младен Мисана)
    vega666 (Младен Мисана)
    Старият клошар съчетава волността на скитника със своеобразен аристократизъм на фона на зъбатото като зло куче битие. Сякаш ми се привидя образа на Диоген Киник.

    "Обича да се скита из града,

    а ние чакаме... и чакаме...

    да спре дъждът...

    и философстваме за битието..."

    Много мъдро и силно. Поздравявам те, Вили!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poetry 5.2K 5.0