В очакване

1.02.2020 г., 23:03 ч.

Поезия » Друга

665 3 3

В очакване

Дъждът вали. Графичен пейзаж.

Задава се денят - наметнат в сиво.

Навън - градът като мираж.

Наоколо - мъртвило.

Единствен, старият клошар,

върви спокоен под небето.

Тече от него и вода, и кал,

но няма жал. Усмихва се лицето.

Усмихва се на своята съдба -

да бъде никой и да не робува.

Не се познават със света,

но на живота с вярност чиракува.

Не може той без свобода.

Обречен е на нея. Тя го и лекува.

Често е пиян и без тъга,

понякога говори на сърцето.

Обича да се скита из града,

а ние чакаме... и чакаме...

да спре дъждът...

и философстваме за битието...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Patrizzia (Надежда Ангелова)

2020-02-02T11:22:34+02:00

Силно!
Иринакис (Ирина Колева)

2020-02-02T08:56:24+02:00

Общо взето чакаме, да. Но свободата е една идея по-хубава без клошарските дрехи. Извоюваш си я-твоя е Сладост...
vega666 (Младен Мисана)

2020-02-01T23:43:10+02:00

Старият клошар съчетава волността на скитника със своеобразен аристократизъм на фона на зъбатото като зло куче битие. Сякаш ми се привидя образа на Диоген Киник.

"Обича да се скита из града,

а ние чакаме... и чакаме...

да спре дъждът...

и философстваме за битието..."

Много мъдро и силно. Поздравявам те, Вили!