1.02.2020 г., 23:03

В очакване

1K 3 3

 

 

 

                          В очакване

 

            Дъждът вали. Графичен пейзаж.

            Задава се денят - наметнат в сиво.

            Навън - градът като мираж.

            Наоколо - мъртвило.

            Единствен, старият клошар,

            върви спокоен под небето.

            Тече от него и вода, и кал,

            но няма жал. Усмихва се лицето.

            Усмихва се на своята съдба -

            да бъде никой и да не робува.

            Не се познават със света,

            но на живота с вярност чиракува.

            Не може той без свобода.

            Обречен е на нея. Тя го и лекува.

            Често е пиян и без тъга,

            понякога говори на сърцето.

            Обича да се скита из града,

            а ние чакаме... и чакаме...

            да спре дъждът...

            и философстваме за битието...

           

             

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виолета Томова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Силно!
  • Общо взето чакаме, да. Но свободата е една идея по-хубава без клошарските дрехи. Извоюваш си я-твоя е Сладост...
  • Старият клошар съчетава волността на скитника със своеобразен аристократизъм на фона на зъбатото като зло куче битие. Сякаш ми се привидя образа на Диоген Киник.

    "Обича да се скита из града,

    а ние чакаме... и чакаме...

    да спре дъждът...

    и философстваме за битието..."

    Много мъдро и силно. Поздравявам те, Вили!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...