7 abr 2020, 7:45

В очакване

1.1K 0 3

Притихнал спрял не спи града

Набира сили за след тъмното

И славеите стиснали гърла

Не пеят, не посрещат утрото

 

Затиснали душите си във страх първичен

Отново  пием низки страсти

Мълчим а хора се наричаме

Дали обаче сме пораснали

 

Притихнал в страх градът убива

Последните щастливи славеи

Космическата тишина постила

Килим от прах и мисли праведни

 

След болката ще дойде друга болка

Ще се събуждат откровения

А над руините с гъдулка

Царе ще пеят песни за забвение

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дух на лютеницата Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • ,, Мълчим а хора се наричаме.
    Дали обаче сме пораснали"Това ми направи най-силно впечатление. Страхотно!
  • Хареса ми!
  • Духът на страха е изпуснат от бутилката и смразява човешките души. Дано се намерят сили да го върнат обратно, за да може отново светът да диша и да се радва на пролетта!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...