7 abr 2020, 7:45

В очакване

1.1K 0 3

Притихнал спрял не спи града

Набира сили за след тъмното

И славеите стиснали гърла

Не пеят, не посрещат утрото

 

Затиснали душите си във страх първичен

Отново  пием низки страсти

Мълчим а хора се наричаме

Дали обаче сме пораснали

 

Притихнал в страх градът убива

Последните щастливи славеи

Космическата тишина постила

Килим от прах и мисли праведни

 

След болката ще дойде друга болка

Ще се събуждат откровения

А над руините с гъдулка

Царе ще пеят песни за забвение

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дух на лютеницата Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • ,, Мълчим а хора се наричаме.
    Дали обаче сме пораснали"Това ми направи най-силно впечатление. Страхотно!
  • Хареса ми!
  • Духът на страха е изпуснат от бутилката и смразява човешките души. Дано се намерят сили да го върнат обратно, за да може отново светът да диша и да се радва на пролетта!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...