В очакване

7 апр. 2020 г., 07:45

Поэзия » Авторская песня, Строгие формы

755 0 3

Притихнал спрял не спи града

Набира сили за след тъмното

И славеите стиснали гърла

Не пеят, не посрещат утрото

Затиснали душите си във страх първичен

Отново пием низки страсти

Мълчим а хора се наричаме

Дали обаче сме пораснали

Притихнал в страх градът убива

Последните щастливи славеи

Космическата тишина постила

Килим от прах и мисли праведни

След болката ще дойде друга болка

Ще се събуждат откровения

А над руините с гъдулка

Царе ще пеят песни за забвение

Tera_inkognita

2020-06-18T13:05:46+03:00

,, Мълчим а хора се наричаме.
Дали обаче сме пораснали"Това ми направи най-силно впечатление. Страхотно!
palenka (П Антонова)

2020-04-07T10:42:01+03:00

Хареса ми!
Mitvans (Иванъ Митовъ)

2020-04-07T10:33:54+03:00

Духът на страха е изпуснат от бутилката и смразява човешките души. Дано се намерят сили да го върнат обратно, за да може отново светът да диша и да се радва на пролетта!