concertino (Дух на лютеницата) concertino (Дух на лютеницата)
50
Apr 7, 2020, 7:45 AM

В очакване

1.1K 0 3

Притихнал спрял не спи града

Набира сили за след тъмното

И славеите стиснали гърла

Не пеят, не посрещат утрото

 

Затиснали душите си във страх първичен

Отново  пием низки страсти

Мълчим а хора се наричаме

Дали обаче сме пораснали

 

Притихнал в страх градът убива

Последните щастливи славеи

Космическата тишина постила

Килим от прах и мисли праведни

 

След болката ще дойде друга болка

Ще се събуждат откровения

А над руините с гъдулка

Царе ще пеят песни за забвение

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дух на лютеницата All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • Tera_inkognita
    Tera_inkognita
    ,, Мълчим а хора се наричаме.
    Дали обаче сме пораснали"Това ми направи най-силно впечатление. Страхотно!
  • palenka (П Антонова)
    palenka (П Антонова)
    Хареса ми!
  • Mitvans (Иванъ Митовъ)
    Mitvans (Иванъ Митовъ)
    Духът на страха е изпуснат от бутилката и смразява човешките души. Дано се намерят сили да го върнат обратно, за да може отново светът да диша и да се радва на пролетта!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0