concertino (Дух на лютеницата) concertino (Дух на лютеницата)
50
Apr 7, 2020, 7:45 AM

В очакване

1.1K 0 3

Притихнал спрял не спи града

Набира сили за след тъмното

И славеите стиснали гърла

Не пеят, не посрещат утрото

 

Затиснали душите си във страх първичен

Отново  пием низки страсти

Мълчим а хора се наричаме

Дали обаче сме пораснали

 

Притихнал в страх градът убива

Последните щастливи славеи

Космическата тишина постила

Килим от прах и мисли праведни

 

След болката ще дойде друга болка

Ще се събуждат откровения

А над руините с гъдулка

Царе ще пеят песни за забвение

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дух на лютеницата All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • Tera_inkognita
    Tera_inkognita
    ,, Мълчим а хора се наричаме.
    Дали обаче сме пораснали"Това ми направи най-силно впечатление. Страхотно!
  • palenka (П Антонова)
    palenka (П Антонова)
    Хареса ми!
  • Mitvans (Иванъ Митовъ)
    Mitvans (Иванъ Митовъ)
    Духът на страха е изпуснат от бутилката и смразява човешките души. Дано се намерят сили да го върнат обратно, за да може отново светът да диша и да се радва на пролетта!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0