В очакване
Притихнал спрял не спи града
Набира сили за след тъмното
И славеите стиснали гърла
Не пеят, не посрещат утрото
Затиснали душите си във страх първичен
Отново пием низки страсти
Мълчим а хора се наричаме
Дали обаче сме пораснали
Притихнал в страх градът убива
Последните щастливи славеи
Космическата тишина постила
Килим от прах и мисли праведни
След болката ще дойде друга болка
Ще се събуждат откровения
А над руините с гъдулка
Царе ще пеят песни за забвение
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дух на лютеницата Всички права запазени
