7.04.2020 г., 7:45 ч.
В очакване
Притихнал спрял не спи града
Набира сили за след тъмното
И славеите стиснали гърла
Не пеят, не посрещат утрото
Затиснали душите си във страх първичен
Отново пием низки страсти
Мълчим а хора се наричаме
Дали обаче сме пораснали
Притихнал в страх градът убива
Последните щастливи славеи
Космическата тишина постила
Килим от прах и мисли праведни
След болката ще дойде друга болка
Ще се събуждат откровения
А над руините с гъдулка
Царе ще пеят песни за забвение
© Дух на лютеницата Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Хареса ми!
-
Духът на страха е изпуснат от бутилката и смразява човешките души. Дано се намерят сили да го върнат обратно, за да може отново светът да диша и да се радва на пролетта!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Дали обаче сме пораснали"Това ми направи най-силно впечатление. Страхотно!