В очакване
Не те познавам, Смърт, не те познавам...
И как ли бих могъл? Та Ти си краят!
Един двубой със Теб сега неравен
повел съм, ала изхода не зная...
Но и какво пък, някой ден ли, нощ ли
ще ме повикаш за живот отвъден.
Не ще попиташ искам ли го още
сегашния Живот – от Бог присъден...
Не те приемам, Смърт, не те приемам.
Не съм готов...и моля да почакаш.
Аз имам още малко дни да вземам
преди със Теб да се стопя във Мрака...
Ти ще решиш. А аз, пропит от болка,
ще се предам покорно най-накрая
Ала сега не зная още колко
ще ме изчакаш...
Да...това не зная...
© Георги Ванчев Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Винаги има страх, страх от неизвестното. Хареса ми!
-
Неравен е двубоят, но само телата ни са смъртни. Този стих например не е
-
Никога не знаем. Ако успеем да я убедим, че имаме работа за довършване, може и да изчака. Хареса ми!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Хареса ми!