В очакване
Не те познавам, Смърт, не те познавам...
И как ли бих могъл? Та Ти си краят!
Един двубой със Теб сега неравен
повел съм, ала изхода не зная...
Но и какво пък, някой ден ли, нощ ли
ще ме повикаш за живот отвъден.
Не ще попиташ искам ли го още
сегашния Живот – от Бог присъден...
Не те приемам, Смърт, не те приемам.
Не съм готов...и моля да почакаш.
Аз имам още малко дни да вземам
преди със Теб да се стопя във Мрака...
Ти ще решиш. А аз, пропит от болка,
ще се предам покорно най-накрая
Ала сега не зная още колко
ще ме изчакаш...
Да...това не зная...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Ванчев Всички права запазени
