Денят дойде... Пак трябва да заминеш.
И пак не съм готова за раздяла.
Лъжа е – времето, че ще отмине
тъй бързо, като мисъл отлетяла.
А липсата ти тягостно присъства,
Изпълва ложето и всяко кътче...
Усещам още сплетените пръсти –
разпиляват... и сбират ме по късче...
Стопяват се от календара дните...
В очакване, звездите с мен сънуват...
Ту тъжни – мислите, ту в страх се скитат,
по тайни пътища към теб пътуват... ...