18 мая 2019 г., 03:46

В очакване, звездите с мен сънуват

2.2K 9 9

Денят дойде... Пак трябва да заминеш. 

И пак не съм готова за раздяла. 

Лъжа е – времето, че ще отмине 

тъй бързо, като мисъл отлетяла. 

 

А липсата ти тягостно присъства, 

Изпълва ложето и всяко кътче... 

Усещам още сплетените пръсти – 

разпиляват... и сбират ме по късче... 

 

Стопяват се от календара дните... 

В очакване, звездите с мен сънуват... 

Ту тъжни – мислите, ту в страх се скитат, 

по тайни пътища към теб пътуват... 

 

Денят дойде... И ето, че се връщаш. 

В гърдите пламнал е пожар стихиен! 

Нѝ дните ни... нѝ нощите са същи –  

сърцето истински тогава бие! 

 

Пепи Петрова

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Pepi Petrova Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Кремена!
  • Чудно!
  • Оооо, още една звездичка към другите! Може да е малка звездичка, но дава крилааааа! Благодаря от сърце, г-н Тенев! Трогната съм! Благодаря ви приятели, че харесахте и коментирахте! Благодаря и на всички, харесали анонимно или прибрали в "любими" и на тези, които спряха на страничката ми! Приятна неделя ви желая!
  • Красива приказка за любовта с вълшебен край!
  • Разкош!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...